Отвореност

Отвореността към нов опит описва измерение на когнитивния стил, което отличава хората с богато въображение и творческо мислене от практичните хора, придържащи се към общоприетото.

Отворените хора са интелектуално любопитни, ценят изкуството и са чувствителни към красотата. В сравнение със затворените хора те обикновено са по-наясно с чувствата си. Склонни са да мислят и да действат индивидуалистично и неконформистки. Интелектуалците обикновено имат висок резултат по отвореност към нов опит; затова този фактор е наричан също култура или интелект.

Въпреки това интелектът вероятно е най-добре да се разглежда като един от аспектите на отвореността към нов опит. Резултатите по отвореност са само умерено свързани с годините образование и с резултатите от стандартните тестове за интелигентност.

Друга характеристика на отворения когнитивен стил е лекотата при мислене със символи и абстракции, далеч от конкретния опит. В зависимост от конкретните интелектуални способности на човека това символно мислене може да приеме формата на математическо, логическо или геометрично мислене, художествена и метафорична употреба на езика, композиране или изпълнение на музика, или някое от многото визуални или сценични изкуства.

Хората с нисък резултат по отвореност към нов опит обикновено имат тесни и обичайни интереси. Те предпочитат простото, ясното и очевидното пред сложното, двусмисленото и финото. Може да гледат на изкуствата и науките с подозрение, смятайки ги за неразбираеми или без практическа полза. Затворените хора предпочитат познатото пред новото; те са консервативни и се противопоставят на промените.

Психолозите, които често самите са отворени към нов опит, нерядко представят отвореността като по-здравословна или по-зряла. Отвореният и затвореният стил на мислене обаче са полезни в различна среда. Интелектуалният стил на отворения човек може да е от полза за един професор, но изследванията показват, че затвореното мислене е свързано с по-добро представяне в полицейската работа, продажбите и редица професии в сферата на услугите.

Въображение

За хората с богато въображение реалният свят често е твърде обикновен и скучен. Хората с висок резултат по тази скала използват фантазията като начин да създадат по-богат и по-интересен свят. Хората с нисък резултат са ориентирани повече към фактите, отколкото към фантазията.

Артистични интереси

Хората с висок резултат по тази скала обичат красотата – както в изкуството, така и в природата. Те лесно се увличат и потъват в художествени и природни преживявания. Не е задължително да имат художествено образование или талант, макар че мнозина имат. Определящите черти на тази скала са интересът към естествената и създадената от човека красота и способността да ѝ се наслаждаваш. Хората с нисък резултат нямат изразена естетическа чувствителност и интерес към изкуствата.

Емоционалност

Хората с висок резултат по емоционалност имат добър достъп до собствените си чувства и ги осъзнават ясно. Хората с нисък резултат са по-малко наясно с чувствата си и обикновено не изразяват емоциите си открито.

Приключенски дух

Хората с висок резултат по приключенски дух с нетърпение опитват нови дейности, пътуват до чужди страни и търсят различни преживявания. Познатото и рутината им се струват скучни и биха поели по нов маршрут към дома само защото е различен. Хората с нисък резултат обикновено се чувстват неудобно при промени и предпочитат познатите навици.

Интелект

Интелектът и артистичните интереси са двата най-важни и централни аспекта на отвореността към нов опит. Хората с висок резултат по интелект обичат да си играят с идеи. Те са отворени към нови и необичайни идеи и обичат да спорят по интелектуални въпроси. Харесват гатанки, пъзели и логически задачи. Хората с нисък резултат по интелект предпочитат да се занимават с хора или с предмети, а не с идеи. Те смятат интелектуалните упражнения за загуба на време. Интелектът не бива да се приравнява с интелигентността. Интелектът е интелектуален стил, а не интелектуална способност, макар че хората с висок резултат по интелект се справят малко по-добре на стандартизираните тестове за интелигентност от тези с нисък резултат.

Либерализъм

Психологическият либерализъм означава готовност да се оспорват авторитетите, условностите и традиционните ценности. В най-крайната си форма той може дори да означава открита враждебност към правилата, симпатия към нарушителите на закона и влечение към двусмислието, хаоса и безредието. Психологическите консерватори предпочитат сигурността и стабилността, които носи придържането към традицията. Психологическият либерализъм и консерватизъм не са тъждествени с политическата принадлежност, но със сигурност насочват хората към определени политически партии.