Ето как изглежда едно сравнение.

Отворените хора са интелектуално любопитни, ценят изкуството и са чувствителни към красотата. В сравнение със затворените хора те обикновено са по-наясно с чувствата си. Склонни са да мислят и да действат индивидуалистично и неконформистки. Интелектуалците обикновено имат висок резултат по отвореност към нов опит; затова този фактор е наричан също култура или интелект.

Въпреки това интелектът вероятно е най-добре да се разглежда като един от аспектите на отвореността към нов опит. Резултатите по отвореност са само умерено свързани с годините образование и с резултатите от стандартните тестове за интелигентност.

Друга характеристика на отворения когнитивен стил е лекотата при мислене със символи и абстракции, далеч от конкретния опит. В зависимост от конкретните интелектуални способности на човека това символно мислене може да приеме формата на математическо, логическо или геометрично мислене, художествена и метафорична употреба на езика, композиране или изпълнение на музика, или някое от многото визуални или сценични изкуства.

Хората с нисък резултат по отвореност към нов опит обикновено имат тесни и обичайни интереси. Те предпочитат простото, ясното и очевидното пред сложното, двусмисленото и финото. Може да гледат на изкуствата и науките с подозрение, смятайки ги за неразбираеми или без практическа полза. Затворените хора предпочитат познатото пред новото; те са консервативни и се противопоставят на промените.

Психолозите, които често самите са отворени към нов опит, нерядко представят отвореността като по-здравословна или по-зряла. Отвореният и затвореният стил на мислене обаче са полезни в различна среда. Интелектуалният стил на отворения човек може да е от полза за един професор, но изследванията показват, че затвореното мислене е свързано с по-добро представяне в полицейската работа, продажбите и редица професии в сферата на услугите.

Импулсите сами по себе си не са нещо лошо; понякога недостигът на време изисква бързо решение и действието по първия импулс може да бъде ефективен отговор. Освен това, когато става дума за забавление, а не за работа, спонтанността и импулсивността могат да бъдат приятни. Импулсивните хора може да изглеждат на другите колоритни, забавни и леко чудати.

Въпреки това действието по импулс може да доведе до неприятности по различни начини. Някои импулси са антисоциални. Неконтролираните антисоциални постъпки не само вредят на другите членове на обществото, но могат и да предизвикат ответна реакция срещу извършителя. Друг проблем с импулсивните действия е, че те често носят незабавно удовлетворение, но нежелани дългосрочни последици. Примери за това са прекаленото общуване, което води до уволнение, обидата, която разрушава важна връзка, или употребата на наркотици за удоволствие, които в крайна сметка съсипват здравето.

Импулсивното поведение, дори когато не е сериозно разрушително, значително намалява ефективността на човека. Действайки импулсивно, не си оставяме възможност да обмислим алтернативни начини на действие, някои от които биха били по-мъдри от импулсивния избор. Импулсивността също така отклонява хората от проекти, които изискват организирана последователност от стъпки или етапи. Затова постиженията на импулсивния човек обикновено са малки, разпокъсани и непостоянни.

Отличителен белег на интелигентността – това, което потенциално отличава човека от по-ранните форми на живот – е способността да се мисли за бъдещите последици, преди да се действа по импулс. Интелигентната дейност включва обмисляне на дългосрочни цели, организиране и планиране на пътя към тях и постоянство в преследването им въпреки краткотрайните импулси в обратна посока. Идеята, че интелигентността включва контрол над импулсите, е добре уловена в думата благоразумие – алтернативно название на областта добросъвестност. Благоразумен означава едновременно мъдър и предпазлив.

Хората с висок резултат по скалата за добросъвестност наистина се възприемат от другите като интелигентни. Ползите от високата добросъвестност са очевидни. Добросъвестните хора избягват неприятностите и постигат високи нива на успех чрез целенасочено планиране и постоянство. Другите ги смятат за интелигентни и надеждни. От друга страна, те могат да бъдат натрапчиви перфекционисти и работохолици. Освен това изключително добросъвестните хора може да бъдат възприемани като скучни и прекалено сериозни.

Недобросъвестните хора може да бъдат критикувани за своята ненадеждност, липса на амбиция и неспособност да се придържат към правилата, но те ще изпитат много краткотрайни удоволствия и никой никога няма да ги нарече скучни.

Екстравертите обичат да са сред хора, пълни са с енергия и често изпитват положителни емоции. Те обикновено са ентусиазирани, ориентирани към действие хора, които с готовност казват „Да!“ или „Да тръгваме!“ на всяка възможност за вълнение. В група обичат да говорят, да се налагат и да привличат вниманието към себе си.

На интровертите им липсват жизнеността, енергията и нивото на активност на екстравертите. Те обикновено са тихи, сдържани, премерени и дистанцирани от социалния свят. Слабата им социална ангажираност не бива да се тълкува като срамежливост или депресия; интровертът просто се нуждае от по-малко стимулация от екстраверта и предпочита да бъде сам.

Независимостта и сдържаността на интроверта понякога погрешно се приемат за недружелюбност или високомерие. В действителност интроверт с висок резултат по дружелюбност няма да търси компанията на другите, но ще бъде съвсем приятен събеседник, когато някой го заговори.

Затова те са внимателни, приветливи, щедри, отзивчиви и готови да направят компромис със собствените си интереси заради другите. Дружелюбните хора имат и оптимистичен възглед за човешката природа. Те вярват, че хората по принцип са честни, почтени и заслужават доверие.

Недружелюбните хора поставят собствения си интерес над добрите отношения с другите. Те по правило не се интересуват от благополучието на другите и затова рядко полагат усилия заради тях. Понякога скептицизмът им относно мотивите на другите ги прави подозрителни, неприветливи и несклонни към сътрудничество.

Дружелюбността очевидно е предимство за спечелване и запазване на популярност. Дружелюбните хора са по-харесвани от недружелюбните. От друга страна, дружелюбността не е полезна в ситуации, които изискват твърди или напълно обективни решения. Недружелюбните хора могат да бъдат отлични учени, критици или войници.

Фройд първоначално използва термина невроза, за да опише състояние, характеризиращо се с психично напрежение, емоционално страдание и неспособност за ефективно справяне с обичайните изисквания на живота. Той предполага, че всеки проявява някакви признаци на невроза, но че се различаваме по степента на страдание и по конкретните симптоми на напрежение. Днес невротизмът означава склонност към изпитване на отрицателни чувства.

Хората с висок резултат по невротизъм може да изпитват предимно едно конкретно отрицателно чувство – например тревожност, гняв или потиснатост, – но е вероятно да изпитват няколко от тези емоции.

Хората с висок невротизъм са емоционално реактивни. Те реагират емоционално на събития, които не биха засегнали повечето хора, и реакциите им обикновено са по-силни от обичайното. По-склонни са да тълкуват обикновени ситуации като заплашителни, а дребните неуспехи – като безнадеждно трудни.

Отрицателните им емоционални реакции обикновено се задържат необичайно дълго, което означава, че често са в лошо настроение. Тези проблеми с емоционалната регулация могат да намалят способността на човека да мисли ясно, да взема решения и да се справя ефективно със стреса.