Вашите пет черти.

За хората с богато въображение реалният свят често е твърде обикновен и скучен. Хората с висок резултат по тази скала използват фантазията като начин да създадат по-богат и по-интересен свят. Хората с нисък резултат са ориентирани повече към фактите, отколкото към фантазията.

Хората с висок резултат по тази скала обичат красотата – както в изкуството, така и в природата. Те лесно се увличат и потъват в художествени и природни преживявания. Не е задължително да имат художествено образование или талант, макар че мнозина имат. Определящите черти на тази скала са интересът към естествената и създадената от човека красота и способността да ѝ се наслаждаваш. Хората с нисък резултат нямат изразена естетическа чувствителност и интерес към изкуствата.

Хората с висок резултат по емоционалност имат добър достъп до собствените си чувства и ги осъзнават ясно. Хората с нисък резултат са по-малко наясно с чувствата си и обикновено не изразяват емоциите си открито.

Хората с висок резултат по приключенски дух с нетърпение опитват нови дейности, пътуват до чужди страни и търсят различни преживявания. Познатото и рутината им се струват скучни и биха поели по нов маршрут към дома само защото е различен. Хората с нисък резултат обикновено се чувстват неудобно при промени и предпочитат познатите навици.

Интелектът и артистичните интереси са двата най-важни и централни аспекта на отвореността към нов опит. Хората с висок резултат по интелект обичат да си играят с идеи. Те са отворени към нови и необичайни идеи и обичат да спорят по интелектуални въпроси. Харесват гатанки, пъзели и логически задачи. Хората с нисък резултат по интелект предпочитат да се занимават с хора или с предмети, а не с идеи. Те смятат интелектуалните упражнения за загуба на време. Интелектът не бива да се приравнява с интелигентността. Интелектът е интелектуален стил, а не интелектуална способност, макар че хората с висок резултат по интелект се справят малко по-добре на стандартизираните тестове за интелигентност от тези с нисък резултат.

Психологическият либерализъм означава готовност да се оспорват авторитетите, условностите и традиционните ценности. В най-крайната си форма той може дори да означава открита враждебност към правилата, симпатия към нарушителите на закона и влечение към двусмислието, хаоса и безредието. Психологическите консерватори предпочитат сигурността и стабилността, които носи придържането към традицията. Психологическият либерализъм и консерватизъм не са тъждествени с политическата принадлежност, но със сигурност насочват хората към определени политически партии.

Самоефективността описва увереността в собствената способност да се постигат неща. Хората с висок резултат вярват, че притежават интелигентността (здравия разум), мотивацията и самоконтрола, необходими за постигане на успех. Хората с нисък резултат не се чувстват ефективни и може да имат усещането, че не контролират живота си.

Хората с висок резултат по подреденост са добре организирани. Те обичат да живеят според установен ред и график. Водят списъци и правят планове. Хората с нисък резултат обикновено са неорганизирани и разпилени.

Тази скала отразява силата на чувството за дълг и отговорност на човека. Хората с висок резултат по тази скала имат силно чувство за морално задължение. Хората с нисък резултат намират договорите, правилата и разпоредбите за прекалено ограничаващи. Вероятно е да бъдат възприемани като ненадеждни или дори безотговорни.

Хората с висок резултат по тази скала се стремят упорито към съвършенство. Желанието им да бъдат признати за успешни ги държи на пътя към амбициозните им цели. Те често имат силно усещане за посока в живота, но изключително високите резултати може да означават прекалена целенасоченост и обсебеност от работата. Хората с нисък резултат се задоволяват с минимално усилие и може да бъдат възприемани от другите като мързеливи.

Самодисциплината – това, което мнозина наричат воля – е способността да упорстваш в трудни или неприятни задачи, докато бъдат завършени. Хората с висока самодисциплина успяват да преодолеят нежеланието да започнат дадена задача и да не се отклоняват въпреки разсейванията. Тези с ниска самодисциплина отлагат и трудно довеждат нещата докрай, като често не успяват да завършат задачите си – дори такива, които много искат да завършат.

Предпазливостта описва склонността да се обмислят възможностите, преди да се действа. Хората с висок резултат по скалата за предпазливост не бързат, когато вземат решения. Хората с нисък резултат често казват или правят първото, което им хрумне, без да обмислят алтернативите и вероятните последици от тях.

Дружелюбните хора искрено харесват другите и открито показват положителните си чувства към тях. Те бързо се сприятеляват и лесно изграждат близки, доверителни отношения. Хората с нисък резултат по дружелюбие не са непременно студени и враждебни, но не правят първата крачка към другите и се възприемат като дистанцирани и сдържани.

Общителните хора намират компанията на другите за приятно стимулираща и възнаграждаваща. Те обичат вълнението на многолюдните събирания. Хората с нисък резултат обикновено се чувстват претоварени от големите тълпи и затова активно ги избягват. Не е задължително да не обичат да са сред хора от време на време, но нуждата им от уединение и време за себе си е много по-голяма от тази на хората с висок резултат по тази скала.

Хората с висок резултат по асертивност обичат да изказват мнението си, да поемат контрол и да насочват дейността на другите. Те обикновено са лидери в групата. Хората с нисък резултат обикновено не говорят много и оставят другите да ръководят груповите дейности.

Активните хора водят динамичен и натоварен живот. Те се движат бързо, енергично и с размах и участват в много дейности. Хората с нисък резултат по тази скала следват по-бавен, по-спокоен и отпуснат ритъм.

Хората с висок резултат по тази скала лесно се отегчават без силна стимулация. Те обичат ярките светлини и оживлението. Склонни са да поемат рискове и да търсят силни усещания. Хората с нисък резултат се чувстват претоварени от шума и суматохата и не търсят силни усещания.

Тази скала измерва положителното настроение и чувства, а не отрицателните емоции (които са част от областта невротизъм). Хората с висок резултат по тази скала обикновено изпитват широк спектър от положителни чувства, включително щастие, ентусиазъм, оптимизъм и радост. Хората с нисък резултат не са толкова склонни към подобно приповдигнато, енергично настроение.

Човек с високо доверие приема, че повечето хора са справедливи, честни и с добри намерения. Хората с ниско доверие виждат другите като егоистични, лукави и потенциално опасни.

Хората с висок резултат по тази скала не виждат нужда от преструвки или манипулация в отношенията си с другите и затова са откровени, прями и искрени. Хората с нисък резултат смятат, че известна доза лукавство е необходима в социалните отношения. На другите им е сравнително лесно да общуват с прямите хора с висок резултат по тази скала и обикновено им е по-трудно с не толкова прямите хора с нисък резултат. Трябва да е ясно, че хората с нисък резултат не са безпринципни или неморални; те просто са по-предпазливи и по-малко склонни открито да разкрият цялата истина.

Алтруистичните хора намират истинско удовлетворение в това да помагат на другите. Затова те по правило са готови да подкрепят нуждаещите се. За тях правенето на нещо за другите е форма на себеосъществяване, а не на саможертва. Хората с нисък резултат по тази скала не обичат особено да помагат на нуждаещите се. Молбите за помощ им изглеждат като натоварване, а не като възможност за себеосъществяване.

Хората с висок резултат по тази скала не обичат конфронтациите. Те с готовност правят компромиси или пренебрегват собствените си нужди, за да се разбират с другите. Хората с нисък резултат по тази скала са по-склонни да сплашват другите, за да постигнат своето.

Хората с висок резултат по тази скала не обичат да твърдят, че са по-добри от другите. В някои случаи тази нагласа може да произтича от ниска самоувереност или самооценка. Въпреки това някои хора с висока самооценка намират нескромността за неуместна. Тези, които са готови да се опишат като превъзхождащи другите, обикновено се възприемат от околните като неприятно арогантни.

Хората с висок резултат по тази скала са милосърдни и състрадателни. Те преживяват болката на другите като своя и лесно биват трогнати. Хората с нисък резултат не се влияят силно от човешкото страдание. Те се гордеят с това, че правят обективни преценки, основани на разума. За тях истината и безпристрастната справедливост са по-важни от милостта.

Системата „бий се или бягай“ в мозъка на тревожните хора се задейства твърде лесно и твърде често. Затова хората с висока тревожност често имат усещането, че предстои нещо опасно. Те може да се страхуват от конкретни ситуации или просто да изпитват общ страх. Чувстват се напрегнати, неспокойни и нервни. Хората с ниска тревожност по правило са спокойни и безстрашни.

Хората с висок резултат по гняв се вбесяват, когато нещата не вървят по техния начин. Те са чувствителни към това дали се отнасят справедливо с тях и изпитват негодувание и огорчение, когато смятат, че са измамени. Тази скала измерва склонността към гняв; дали човек ще изрази раздразнението и враждебността си, зависи от нивото му на дружелюбност. Хората с нисък резултат не се ядосват често или лесно.

Тази скала измерва склонността да се чувстваш тъжен, потиснат и обезсърчен. Хората с висок резултат нямат енергия и трудно започват каквото и да било. Хората с нисък резултат по правило са свободни от такива депресивни чувства.

Стеснителните хора са чувствителни към това какво мислят другите за тях. Притеснението от отхвърляне и подигравки ги кара да се чувстват срамежливи и неловко в компанията на други хора. Те лесно се смущават и често изпитват срам. Страховете им, че другите ще ги критикуват или ще им се присмиват, са преувеличени и нереалистични, но неловкостта и дискомфортът им могат да превърнат тези страхове в самоизпълняващо се пророчество. Хората с нисък резултат, напротив, не страдат от погрешното впечатление, че всички ги наблюдават и съдят. Те не се чувстват нервни в социални ситуации.

Невъздържаните хора изпитват силни желания и пориви, на които трудно устояват. Те обикновено са ориентирани към краткосрочните удоволствия и награди, а не към дългосрочните последици. Хората с нисък резултат не изпитват силни, неустоими желания и затова не се изкушават да прекаляват.

Хората с висок резултат по уязвимост изпитват паника, объркване и безпомощност под напрежение или стрес. Хората с нисък резултат се чувстват по-уравновесени, по-уверени и мислят по-ясно в стресови ситуации.